За братята и сестрите

Братя и сестри

Да бъдеш част от семейство, където един от твоите братя или сестри има заболяване, може да бъде много трудно и много стресиращо, също така може да го мислиш и за нечестно. В същото време може да бъде много възнаграждаващо, забавно и да е голям източник на вдъхновение. Често би могло да ти се струва трудно, защото родителите ти прекарват твърде много време с твоят брат или сестра с ПВС и недостатъчно време с теб. Понякога ще ти бъде много тежко, защото те отдават цялото си внимание и ти се чувстваш наказан с това, че не ти е позволено да ядеш, това което искаш, или винаги трябва да наглеждаш брата/сестра си. Не изглежда да е честно и не е! цялото семейство трябва да се приспособи към нови навици и към подкрепа на брата/сестра ти. Това изисква голямо търпение и разбиране. Твоите приятели също трябва да се научат да разбират.

 Изглежда толкова трудно да започнеш

Нормално е да изпитваш чувства на любов и омраза, както и да имаш камара от всевъзможни емоции в един и същи момент и това да те обърква. За капак имаш проблеми в училище, с родителите, отговорности и в процеса на израстване – цял букет от хормони, които да стабилизираш. Въпроса е как да се приспособиш към всичко, когато изглежда невъзможно?

Родителите трябва да разбират, че това е голяма и трудна задача за братята и сестрите, когато те се опитват да проправят своя път в живота. За родителя също е трудно да е сигурен, че всяко от децата му получава достатъчно любяща подкрепа, която им е нужна за да са самостоятелни.

В случай, че някое от децата ти е с ПВС колко и какво трябва да кажеш на братята и сестрите му?Какво е нужно да знаят и как ще ги подкрепиш? Често братята и сестрите имат много объркващи чувства към братята и сестрите си. Колкото повече растат и разбират, започват може би повече да се срамуват от постоянния апетит  и нуждата от постоянен контрол върху достъпа до храна. Може би намират за трудно и дори невъзможно да канят приятели вкъщи, което би могло да засили недоволството към братята и сестрите.

Децата попиват информация на различни нива – твърде много наведнъж - и избирателно запомнят една, а отхвърлят друга.

Детето в предучилищна няма нужда от толкова много информация, както в училище, както в тинейджърска възраст и така нататък. Децата задават въпроси, когато усетят правилното време и зависи от нас, като родители да им помогнем да разберат специфичните нужди на ПВС. Важно е да им даваш време за въпроси и отговори по разбираем за тях начин.

Важно е семейството да работи заедно за подкрепа на детето с ПВС, особено когато започва да има по-голям интерес към храна. Това е момента, в който родителите трябва да обсъдят значението и важността на това да се справиш с храненето на ПВС. Ако братята и/или сестрите разберат за синдрома, могат да се справят добре и да помагат с всички ограничения и приемането на храна. Награждаването на другите деца с допълнително храна не е добра идея (освен ако не е далеч от вкъщи), но прекарване на повече време с тях е много добра идея. Оставяйте ги да правят неща без брат или сестра с ПВС. Това ще ги накара да се чувстват по-значими и важни. Поддържайте баланс между прекараното време и отплатата за това.

Всяко семейство е в състояние да се справи с този проблем по начин, който работи най-добре за тях. Родителите също могат да помогнат на другите си деца , като ги изслушат относно техните чувства и да им обяснят че не е редно да се чувстват засрамени, странно, сърдити и дори виновни. Когато братът или сестрата порастне повече, тогава промените в развитието на детето с ПВС стават по-очевидни и родителя трябва да има повече аргументи. Когато всичко изглежда толкова нечестно е добре родителя да отиде при детето преди лягане, да поседне на леглото и да му даде време да поговорят за случилото се през деня и какво детето смята за нечестно спрямо него. Хубаво е да се допита до детето, как би постъпило то на мястото на родител. Отговорите биха могли да бъдат изненадващи и да подействат окуражаващо за родителя.

Да накараш детето да се чувства специално, допускайки го до твоите тайни и молейки го за помощ във връзка с брат или сестра му с ПВС може да бъде ключ към решаване на проблемите. Възможно е да не заработи следващия път при подобна ситуация, но дългите разговори ще помогнат за подсилване на ефекта на изясняването, че трябва да се научите да растете в свят,който често ще е странен и несигурен.

Разумно е да се държиш с детето си с ПВС колкото се може по-нормално, като с всеки друг член от семейството. Разбираемо е че се изморяват, стават раздразнителни, гладни, но винаги могат да помогнат с домакинската работа.

Остави си време само за себе си – отбележи си на календар, дори да е само едно ходене на кино или кафе с приятел, важно е за теб да се чувстваш добре.

Постави си цели, които трябва да постигнеш сам. Присъедини се към Интернет група с родители на деца на същата възраст, които имат ПВС (има много в Интернет), много от тях са минали през това, през което ти минаваш в момента и могат да ти дадат страхотни съвети. Никой не е казал, че да си родител е лесно, трудно е за всеки , но допълнителното предизвикателство да гледаш дете с ПВС си има много лоши и много добри дни.